Грешно ли е да се позволява на децата да играят с мобилни телефони?

Почти всички единодушно се съгласяват, че децата не бива да играят с мобилните телефони, а на обществени места обичайната картина е деца, които получават апарата, за да мируват. Тъй като и аз попадам в подобни ситуации с моите две внучета, не съм сигурен как да подходя към проблема. Дали да се опитам да се вслушам в съвета на Американската академия по педиатрия, която не поддържа теорията за интензивното използване на мобилни телефони, тъй като именно тях обвинява за по-слабото ниво на разговорната реч и социалното несъгласие на децата, или да открия някаква мярка за използването им?

Така едно изследване, проведено при 2441 майки и деца, сочи, че децата прекарват повече време пред екрана на мобилния телефон на възраст от 24 и 26 месеца, което е свързано с по-слаби резултати в развитието в периода от 36 до 60 месеца (Madigan, 2019). А според други студии технологиите трябва да се използват и според тях има смисъл, тъй като забраната препятства развитието на децата и разбирането за света, в който живеят (O’Keeffe, 2011).

Поради тази причина моят колега Милош Цветчанин, системен администратор, направи бонове с времеви интервали от 5 до 30 минути, в които децата получават мобилни телефон ограничено, ако са заслужили предварително с поведение, с труд вкъщи или с друго действие. Между другото по този начин остава въпросът за съдържанието.

Koнтраефектът на забраната

Проверих какво гледат внуците ми в Youtube: Стейси и нейният татко https://youtu.be/HZJOoqnMXc0, Наталия, която е руската версия на Стейси https://youtu.be/O3PiIIyf2Z0, рекламата на Frozen, как се редят фигурки на Lego, как правят фигурки от пластилин и т.н. Открих, че отварянето на шоколадови Kinder и на други марки шоколадови яйца трае около 20 минути. При всички случаи има една купчина „боклук“, както обичам да казвам. Неразбираем е алгоритъмът, който отвлича някои от анимационните фигури на Дисни към фигурките на пластилина или от безсмислените домашни видеозаписи, които те продължават да гледат като хипнотизирани.
Забраната сама по себе си може да има контраефект и да стане така, че децата да се взират в екрана на телефона и да вземат скришно апарата. По-голямата ми внучка имаше периоди, в които се будеше преди всички, за да играе игри. Не само че никой не беше забелязал това, но и всичко се случваше под одеялото, а тя беше научила и кода на телефона, въпреки че той се състои от 6 думи. С появата на мобилния телефон, който се отключва с пръстов отпечатък, тя усъвършенства уменията си, като използваше палеца ми, докато аз спя.

Всичко това ми напомня на различни други забрани. Например консумирането на сладкиши и газирани напитки. Просто забраната води до повишен интерес, а очевидно единственото решение е търпение, обяснение и договаряне.

Сигурна среда за децата

Точно заради това имам чувството, че целият проблем с използването на мобилните телефони се случва, понеже не образоваме децата как да ги използват. Например освен Youtube има иYoutube Kids, който е създаден, за да са децата в сигурна среда с проверено съдържание на играта. Естествено, те не разбират това, а искат помощ от родителите. Трябва просто да им се покаже кое е интересно, ако трябва – да изгледат с тях няколко видеоклипа, докато не видят, че ги разбират. Също така съществуват много приложения, където има игрички или изучаване на различни неща с цифри и думи на чужд език. Всъщност чуждият език е проблем, тъй като най-много приложения има на английски език. Може би заради това трябва да се започне най-напред с приложенията за изучаване на език, които са много, но за съжаление се плащат. Сякаш приложенията за изучаване на езика са направени само за деца. Например, за да се научат да кажат „куче“, малчуганите трябва да прокарат думата (която се пише и се изговаря) при картината, където е кучето, и т.н. Естествено, има много игри, които децата харесват. По-голямата ми внучка така напредна с моториката на играта Subway Surf, че вече е невъзможно да бъде настигната. Мобилният телефон трябва да е добро средство за игра, само трябва да му отделите време, както и да отделите време на децата.

Родителите не трябва да дават лош пример

Между другото, забелязва се, че децата, които прекарват повече време пред телефона, са по-зле настроени едно към друго и често не се вписват в общуването с околните. Показват занижен интерес към играчките или към каквито и да е игри. А когато се опитате да им вземете мобилния телефон, те се държат като зависими и преминават през фазата крещене, опит за отнемане на телефона и тръшкане. Заради всичко това на родителите, които не позволяват на децата си да използват мобилни телефони, не им е лесно, ами трябва да имат уговорки и да се знае къде и по колко. Това същевременно изисква и планиране на други активности, като спорт, изучаване на чужди езици или свирене на различни инструменти.
Все пак ми се струва най-страшно, когато родителите забравят, че и те не трябва да се вторачват пред децата в телефона. Истинската опасност не е, когато децата са пред телефона, ами родителите. Всеки от нас е бил поне веднъж свидетел на следната ситуация: родител в парка, на площадката или в ресторанта, забил поглед в телефона, докато децата необезпокоявани правят каквото си искат. Известно е, че лошото става само за секунди.
Вероятно, както и с други неща, е най-добре да прегледате препоръките на компетентните организации. Така споменатата Американска академия по педиатрия съветва децата на възраст под 2 години да избягват дигиталните медии освен видеофилмите. Децата на възраст от 2 до 5 не би трябвало да гледат повече от един час телефона, но по възможност с качествени забавления за деца. Следователно смятам, че е напълно редно понякога дори да оставите детето да гледа в телефона, но просто да се постараете да потърсите качествено съдържание. Струва ми се, че е по-вредно, като поставите абсолютната забрана, тъй като – както и при другите неща – важно е да откриете мярката.

Съвети за деца от американската академия по педиатрия

РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА НАБЛЮДАВАТ ВНИМАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕЦАТА СИ

 1. Направете собствен план за използване на различни медии. Медиите би трябвало да „работят“ за вас и да поддържат вашия стил на родителство. Когато се използват разумно и по правилния начин, медиите могат да подобрят ежедневния живот. Но когато се използват без мярка или без мислене, медиите могат да заменят много важни активности, като взаимоотношенията между хората, времето със семейството, игрите на открито, упражненията и съня.

2. Tретирайте медиите, както и което и да е обкръжение в живота на детето. Същите насоки трябва да се прилагат и при реалното и виртуалното обкръжение. Поставете ограничения. Запознайте се с приятелите на децата си – както в интернет, така и извън него. Проверете кои платформи и апликации използват децата ви, кои уеб локации посещават в интернет и какво правят в мрежата.

3. Поставете ограничения и поощрете играта. Използването на медии, както и всички останали активности би трябвало да имат разумни ограничения.

4. Използването на медии не би трябвало да е първично. Играйте и общувайте с децата, докато те използват медиите – това провокира отношенията между вас, връзките и ученето. Играйте видеоигри с децата си. Това е добър начин за демонстриране на добро отношение към спорта и етиката. Гледайте телевизия с тях: ще можете да представите и да споделяте собствения си житейски опит и позиции. Не следете постоянно децата в мрежата, ами комуникирайте с тях – така ще разберете какво правят те и ще бъдат част от това.

5. Бъдете добър пример. Научете се и моделирайте любезност и добри маниери по мрежата. Всъщност ще бъдете по-достъпни и свързани с децата си. Ако комуникирате, прегърнете ги и играйте с тях, а не гледайте просто в „екрана“.

6. Уважавайте стойността на комуникацията лице в лице. Много са малко децата, които се учат най-добре чрез социалното общуване. Разговорите могат да са очи в очи, ако е необходимо, като видеоразговор с родителя, който пътува, или бабата и дядото, които са далече. Изследване показва, че точно този „разговор напред-назад“ подобрява езиковото изкуство – много повече от пасивното слушане или еднопосочните интерактивности от дисплея.

7. Oграничете дигиталните медии за най-младите членове на семейството. Избягвайте дигиталните медии за малчуганите, които са под 18–24-месечна възраст, освен видео материалите, които гледате с тях, понеже децата се учат и чрез гледането, и чрез разговора с вас. Ограничете употребата на „екрана“ за децата от предучилищна възраст, за възрастта от 2 до 5 години до само един час гледане на висококачествени програми.

8. Създайте зона без технологии. Oрганизирайте семеен обяд и други семейни и социални събирания. Нека в детската стая да няма технологии. Изключете телевизорите, които не гледате, тъй като и телевизията като фон не може да замени прекараното време с децата. Зареждайте уредите през нощта – извън детските стаи, за да избегнете изкушението детето да ги използва, когато вие спите. Тези промени карат хората да прекарват повече време сред семейството, да имат здравословни навици и по-добър сън.

9. Не използвайте технологии за емоционално успокояване. Meдиите могат да са много ефикасни за спокойствието и тишината при децата, но не би трябвало да са единственият начин, по който те да се учат да се успокояват. За децата е нужно да се научат как да разпознават и да управляват силните си емоции, да се справят със скуката, да се успокоят с дишане или да открият други начини за успокояване на емоциите.

10. Приложения за деца – направете домашно. Над 80 000 приложения са обозначени като образователни, но малко изследвания са показали качеството им всъщност. Продуктите, определени като интерактивни, би трябвало да бъдат повече от „бутане и преместване“. Потърсете сайт като Common Sense Media (vvv.commonsensemedia.org) и прегледайте кои приложения, игри и програми са приспособени към съответната възраст.

11. Напълно нормално е вашият тийнейджър да бъде онлайн в мрежата. Това е част от типичното развитие на подрастващите. Социалните медии могат да подкрепят тийнейджърите, които изследват и откриват себе си и своето място в света на възрастните. Бъдете сигурни, че вашият тийнейджър се държи по съответния начин и в реалния свят, и в онлайн света. На много тийнейджъри трябва да се напомня, че интернет не прави нещата „лични“ и че картините, мислите и поведението, които споделят тийнейджърите в интернет, се превръщат в част от дигиталния отпечатък за неопределено време.
12. Предупредете децата за важността от личното пространство и за опасността от сексуални посегателства. Tийнейджърите трябва да знаят, че след споделяне на съдържанието с други няма да могат да го изтрият напълно или да го заличат. Те също така не знаят или не желаят да използват защита на личното пространство. Затова трябва да са предупредени, че сексуалните престъпници често използват децата от социалните мрежи, чат стаи, електронна поща и онлайн игри за контакт.

13. Запомнете: децата са деца. Децата ще правят грешки, използвайки медиите. Опитайте се да се сблъскате с грешките и да превърнете грешката в момент, който може да бъде поучителен. Но някои ситуации нарушават дискретността, като сексизма, малтретирането или публикуване на снимки от самонараняване – всичко това представлява едно огромно предупреждение, предвещаващо проблеми, които тепърва предстоят. Родителите трябва да наблюдават внимателно поведението на своите деца и при необходимост да потърсят професионална помощ, включително и от семейния лекар.